понеделник, 1 февруари 2010 г.

Пиетро Аретино и Микеланджело


Когато между 1535 и 1541 година Микеладжело рисува над стената зад олтара на Сикстинската капела „Страшния съд” поръчан му от папа Павел ІІІ (Фарнезе) в годините на Контрареформацията той оставя и собствения си автопортрет в тази огромна фреска с хиляди персонажи. (Пишат, че били 3000, което малко ме съмнява и някой ден ще си направя труда да ги преброя). Микеланджело е избрал да ни остави автопортрета си в собствената си смъкната кожа, която държи Св. Вартоломей (San Bartolomeo на италиански). Някои от светците и мъчениците присъстващи в големия театър на Второто пришествие нарисуван от Микеланджело по традиция държат в ръце инструментите, с които са били измъчвани. И Св. Вартоломей държи в едната си ръка ножа, с който е бил одран, а в другата си ръка смъкнатата си кожа. Лицето на смъкнатата кожа е това на Микеланджело, а лицето на Св. Вартоломей с ножа е това на Пиетро Аретино (изнудвача, който шантажира който може).
Дали Аретино е разбрал посланието? Определено. И в едно писмо до Микеланджело от 1545 година, въпреки всичкото си възхищение от него по повод „Страшния съд” той му се заканва! Обвинява го в безбожие (какво лицемерие), липса на благопристойност (именно Аретино) и кражба (това пък е съвсем абсурдно, но става дума за идеите на папа Юлий ІІ) и в един помирителен послепис добавя: „Исках само да Ви покажа, че ако Вие сте divino, аз пък не съм d’acqua”.

Глупава игра на думи с прилагателно divino – божествен, разделено на две di vino става „от вино”. Та „ако Вие сте „от вино” аз не съм „от вода” или преведено иначе „Исках само да Ви покажа, че ако ако Вие сте божествен, аз не съм гола вода”.

Какво самомнение само!

Няма коментари:

Публикуване на коментар