вторник, 2 февруари 2010 г.

Pietro Fortini ІІ част: Антонио и Фламандката


Атонио й наговорил всякакви приятни неща, докоснал ръката й, след това се осмелил и опипал гърдите й, целунал я в устата и си палаво си поиграл с нея. Тя не отхвърлила ласките му и отвърнала на целувките му. Дългата любовна игра разпалила в двамата страстно желание и те в пълно съгласие отишли в съседната стая и там в богато украсеното легло за кратко време съумели да доведат до край четири жарки схватки. След това се върнали в залата където започнали да се шегуват един с друг и младежът имал чувството, че се позвават от цяла вечност. Уговорили се да прекарат заедно вечерта, тъй като наистина се харесали един на друг. Антонио, който се бил добре нахранил у дамата й дал едно златно скудо (и цената била съвсем прилична за това).
Те прекарали още няколко приятни минути сами и славянина, след като сметнал, че е минало достатъчно време, се върнал и попитал Антонио удобно ли му да тръгне с него. Антонио, който след изпитаното удоволствие с фламандката бил забравил и за славянина и за търговските си дела и за собствената си жена и родния си град, се почудил какво да отвърне. Тогава бързо се намесила фламандката:
- Месер Дзаноби – казала тя на венециански диалект – бих искала месер Антонио да остане да вечеря с мен.
Славянинът, загрижен за благосъстоянието на младия мъж и неговите интереси, възразил на това:
- Виждате ли, мадона, нямам нищо против да вечеряте с този млад господин, ние трябва да изпратим едни товари за Мелоне, веднага след като ги изратим, той ще може да се върне при вас.
Фламандката решила, че той казва истината и се обърнала към младежа:
- Тогава, месер Антонио, ще ви чакам по-късно да се върнете за вечеря.
Антонио, който не разбирал какво можели да означават думите на славянина се разделил с фламандката като я уверил, че ще се върне непременно. След тези думи те тръгнали, а тя останала повече от доволна, уверена, че е намерила богат клиент, чието връщане очаквала с нетърпение.
Когато Антонио и славянина вече били навън и тръгнали по кале деле Балоте предвидливия господин Дзаноби подел:
- Знайте, скъпи ми господине, че ви изведох от този дом за ваше добро. Фламандката е държанка на един венециански благородник. Ето защо не исках да оставате при нея за вечеря и през нощта с парите си. Ако за ваше нещастие нейния благородник ви завари там и разбере, че сте търговец той ще се постарае да ви обере до шушка. И ако наистина искате да се върнете при нея, преди да се отправите натам е по-добре да оставите парите си при Манети или на някое друго място, където те ще са в пълна безопасност. След това вече може да отидете при нея без каквито и да е опасения. Но помнете, че ако бъдете ограбен в дома й няма да можете да я привлечете за свидетел в съда.
Антонио, който на мига се бил влюбил във фламандката, се вслушал в този съвет и благодарил на слявянина. И тъй като го считал за човек комуто може да се довери, следвайки съвета му оставил в стаята си в един здрав и надежден сандък всичко ценно, което носел в себе си След това без да губи и миг време помолил месер Дзаноби да му покаже пътя до дома на фламандката. Върнал се при Джакена и както се казва вечерял с нея във венециански стил. В нощта, която прекарали заедно фламандката още повече се харесала на младежа и той още повече се харесал на нея. Съдбата пожелала те да се влюбят лудо един в друг и да не могат да се разделят дори за час. Антонио прекарвал дълги дни в любовни игри изпълнен с желание, дни в които се наслаждавал на плодовете на страста. Бедният Антонио бил толкова заслепен от красотата и деликатността на фламадката, но и от любезното и ласкаво отношение, на което се радвал, че с цялото внимание, с което бил обгърнат той вече не си спомнял нито за Сиена, нито за жена си, мислите му били изцяло завладени от възблюблената му фламандка. Цели два месеца продължила тази безумна любов и през цялото време Антонио не се отделял от Джакена. Тя го научила на някои думи от нейния език сред които и един израз, с който мъжете приканват жените да правят разни неща и как трябва да се отговаря ако човек има или няма нежелание за това. Всеки път когато фламандката искала да се позабавлява го питала: „Анси визминере?”, а Антонио, който добре бил усвоил този урок, когато имал охота отвръщал: „Йо”, а когато бил изморен и у него не била останала и капка сила казвал: „Нити зминере”.
Така всеки път когото Антонио се появявал на прага на фламандката вместо поздрав той произнасял:
- Анси визминере? – хващал фламандката за брадичката и я целувал в устата.
А тя, страстно желаеща да му достави удоволствие отвръщала:
- Йо!


(край на втора част)

Няма коментари:

Публикуване на коментар