Вениер и Дзафета

Perdonatemi, giovani; l'amore
Ch'io vi porto fa dirmi cio ch'io dico.
Sapete ben ch'io vi son servitore,
Non pur compagno, fratello et amico.

Lorenzo Venier "Il trentuno della Zaffetta"

Простете ми, младежи, любовта,

именно ме кара да да ви го кажа.

Знайте добре, че аз съм ваш слуга,

не само другар, брат и приятел

Лоренцо Вениер, "Тридесетте и един на Дзафета"

И все пак, едва ли ще ни навреди един по-сбит преразказ на поемката на Вениер, който още в самото й начало казва: „и ако Аретино е пророк, то аз съм поет”. Не трябва да забравяме, че той много добре е знаел каква е истинската поезия и че това, което е написал няма нищо общо с висока литература, освен факта, че е в рими, и си остава само мъжко забавление и гадно сатирично отмъщение.

„По две причини, Дзафета, аз в божествен стил ще възпея твоите дела – обръща се той към своята жертва – Едната е да демонстрирам, че не Аретино е написал стиховете на „Непостоянната”, другата е, че искам да удоволетворя не малкото луди, които ме притискат да разкажа в нова форма за онези, които ти мина в Киоджа”.

„Бог е наясно, Госпожо, че ме боли и ме кара да страдам – продължава месер Вениер – от вашия рекорд с тридесет и един, тъй като ви обичам и боготворя, но който не държи на приятелската дума, държи на монетите от злато и щом някой да ви оправи желае, ще ви оправи и отпред и отзад и тогава защо да не мога ако щом някой желае да възпея новелата за тридесет и едина?”

Излиза, че е наранен защото в следващия стих той пак се обръща към нея: „И тъй, Синьора Анджела Дзафа, ако греша ме поправете, при все че фактът е достатъчно известен и по-добре всички да знаят, че в нощта когато е била с тридесет и един Дзафета не е могла да си присвои душата и кесията на нито един”.

Следва едно обръщение към алчните курви, чиято реторика се състои в следното: „курви крадли, които се срамувате да имате един благороден мъж за любовник, на един благороден мъж призива чуйте, направил от една мръсница изискана дама, с привилегия да бъде сред избрани, коя сред вървелите е Непостоянната Курва и до къде я доведе това, обещавам ви, знам и ще кажа.”

И се започва с генеалогията на Дзафета, как била дъщеря на един прокуратор, как майка й била от Ка Гримани и как си спечелила това курвенско име.
И после Вениер твърди, че курвите си мислят, че са по-големи от хляба, а накрая само с хляб остават горките. „Стига й на Дзафета да е с кехлибар, в коприна и злато, с високи и божествени чехли, защото не за добродетел, красота и грация е родена тя в бедност.”
В следващия куплет има и един упрек към онези, които се хващат с тази харпия, която от който я обича се отегчава и които й дават без тя да ги заслужава, щом ги поиска душата и парите си.
„Простете ми, младежи, любовта, която изпитвам ме кара да да ви го кажа. Знайте, че аз съм ваш слуга, не само другар, брат и приятел, но на езика ми е онова, което ми в сърцето, казвал съм и го и пак ще го кажа: вашите състезания, не благородството или красотата, вас принизяват, а нея въздигат.”

Тук свършва въведението и започва новелата.