четвъртък, 15 юли 2010 г.

La festa di San Giacomo Benefica 2009

Questa festa in Campo San Giacomo dall'Orio che sarà dal 17 al 24 luglio, il campo già l'aspetta e per me il tempo torna indietro con un anno fa quando l'abbiamo trovata in sestiere di Santa Croce. Racconto però in bulgaro per quella sera quando ci siamo passati e poi tra qualche giorno la serata che abbiamo passato divertendosi lì.

Когато в събота, в късния следобед, преди la famosissima notte del Redentore минаваме оттам си мислим, че празника на кампо Сан Джакомо дал Орио с музика, бира и месо на скара е по случай Реденторе, тогава още от гарата ни бе ударила вълната на празничната атмосфера, а после се оказа, че празникът на Сан Джакомо дел Орио продължава цяла седмица и всяка вечер кампото се оживява от различните групи, които свирят на сцената, танците и дима на месата на скара, които мъже обръщат с дълги метални шипци и куки. Радвам се, че бяхме във Венеция по време на този благотворетелен празник, който в последния си ден завършва с томбола, мисля, дори че в името на църквата Сан Джакомо дал Орио се крие една история за торба с късмети, но ще трябва пак проверя преди да го твърдя.



Ето, че идваме последната вечер тук, миналия юли, когато след 5 нощи във Венеция се преместихме за една в Местре, само че не ни се остава и за миг в Местре и се връщаме за вечеря във Венеция, възнамеряваме да се разходим из града и се натъкваме на празника, който продължава!!! Бяхме решили, на идване, че е само за вечерта на Реденторе, но празника на Сан Джакомо дел Орио продължава и мисля, че го осъзнахме още като минахме оттам с багажа същия ден късния следобед когато се бяхме запътили към Местре. Така, че може би ни се въртеше в главите да отидем да вечеряме там, на една от многото маси разположени на кампото. Речено сторено. В голяма блъсканица пред щанда за храна доброволец е Иво, който купува всичко, две бутилки бира, и неша за ядене, избира си от менюто номера без да знае точно какво представлява due или tre, аз съм му казала малкото, което се оказа, че знам, salsiccia, polenta, fagioli, каквото запомнил, запомнил, за останалото импровизира и поръчва due tre quattro, така неговата порция вместо бистек се оказваха ребърца. Изпиваме по две бири, танцуваме, танцувам само аз, подскачам на Smoke on The Water, рок-сюрприза за свирещия нея вечер orchestra da ballo, местните са отдръпват и се радват май само туристите. Венецианците, кръга на момичето с бялата тясна рокля не се прекланят пред Deep Purple, двете момчета и момичето на нашата маса въобще и не стават да танцуват, момичето в един момент свива цигара с хашиш и тримата съвместно я пушат, ако не са от Венеция, са от Местре, спор няма, пият бира и си говорят, а някъде зад мен един латино продавач на рози родом от Колумбия или от Перу се впуска в танци, подскача с някакви туристи и държи високо над главата си огромния букет с червени рози, които предлага на мъжете за подарък на дамите. Единствено рок парче си остана Smoke on the Water и лидерът на бандата каза, че те са само един оркестър за танци и обикновенно не правят такива неща, "но виждам, че се забавлявате и го направихме заради вас" така каза, а аз не можех да се начудя, защото италианците се отдръпнаха от площадката за танци, а на техните италиански песни не само се клатеха, но даже и пригласяха.


Няма коментари:

Публикуване на коментар